Теорията на привързаността: Как детството засяга нашия живот
Теорията на привързаността произлиза от работата на психиатъра и психоаналитик Джон Боулби и е психическа, еволюционна и етологическа доктрина, която обезпечава описателна и обяснителна рамка за схващане на междуличностните връзки сред човешките същества. Теоретиците на привързаността считат, че детето има потребност за сигурни връзки с възрастните, които се грижат за него така и така естественото обществено и прочувствено развиване няма да се появи.
В самата доктрина за привързаността, детското държание асоциирано с обвързаност главно е развой на търсене на непосредственост с разпозната фигура за обвързаност в стресови обстановки за задачите на оцеляването. Децата стават привързани към възрастни, които са чувствителни и виновни в обществените взаимоотношения с него и които остават като непрекъснато даряващи грижи за няколко месеца по време на интервала от 6 месеца до двегодишна възраст. По време на по-късната част от този интервал, децата стартират да употребяват фигури за привързване (познати хора) като сигурна основа за откривателство и завръщане към тях. Родителските отговори водят до развиване на модели на привързване, които на собствен ред водят до вътрешно работещи модели, които водят самостоятелните усеща, мисли и упования в по-късните взаимоотношения.
Тревожността при обособяване или тъгата, които следват от съществени загуби са естествени и естествени отговори в привързаното дете. Изключителен недостиг в подобаващ родител може да докара до липса на държание на привързване в детето и вероятно до рядко разстройство като разстройство на реактивната обвързаност.
За да се формулира подробна доктрина за природата на ранната обвързаност, Боулби изследва разнообразни полета, включително еволюция чрез натурален асортимент, теорията на обектните връзки, (психоанализа), теория на системите, еволюционна биология, а също по този начин и в полетата на етологията и когнитивната логика на психиката. Има предварителни изявления от 1958 насам, само че Боулби разгласява цялостната доктрина в трилогията „ Привързаност и загуба “, 1969 – 82. Макар първоначално университетските психолози да подлагат на критика Боулби и психоаналитичната общественост да го отлъчва, теорията на привързаността се трансформира във водещ метод за схващане на ранното обществено развиване и дава опция за голям брой емпирични проучвания по отношение на образуването на околните взаимоотношения на детето. В резултат на емпиричните проучвания се появяват доста обилни промени, само че концепциите за привързаността напълно се одобряват. Критиките на теорията на привързаността са спорадични, някои от тях са свързани с ранната догадка за „ отнемане от майката “ (депривация), оповестена през 1951.
Миналите рецензии идват по-точно вътре от самата психоанализа и от етолозите на 70-те. По-скорошното рецензия се свързва със сложността на обществените взаимоотношения в фамилната среда, и рестриктивните мерки на обособените модели за подредба. Има настоящи старания да се оценят редица подходи за интервенции и лекуване, които се основават на приложението на доктрина за привързаността.
Повече по тематиката можете да откриете във видеото по-долу (налични са надписи на български).
